Невъзможна любов

3 ene 2010, 21:03

Poesía » De amor

658 0 1

Обичах сластно мъж един -

добър и нежен, и прекрасен;

прехласвах се от погледът му мил,

но краят... бе ужасен.

Бе най-доброто в този свят -

очи, уста, прическа дива,

светът ми с него бе богат,

аз чувствах се красива - жива.

На седмото небе стоях...

и приказно щастлива,

но истина една разбрах

роднина ми е -

а така не бива!!!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.