14 sept 2023, 8:18

Невъзможна любов

685 8 9

Страната тъмна на луната

за мен и теб да бъде брод.

Така предрекла е съдбата

за закъснялата любов.

 

Съзре ли месецът зората

ще срещне моят твоя зов.

феерия на сетивата -

парчета от един живот.

 

Когато вятърът настигне

на хоризонта вечността,

вълна у нас ще се надигне,

постеля ще ни е нощта.

 

И в сенките на дързостта

душите наши ще се слеят.

Изпепелени от страстта

погубени тела ще тлеят.

 

Илюзия, мечта безкрила, 

как брули вятър суров.

Съдбата тъй е отредила

за невъзможната любов.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златка Чардакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Таня, Иржи, Ники, извинете за дъъългото закъснение!!!
    Благодаря ви най-сърдечно!
  • Много, много хубаво!
  • Няма невъзможна любов, Злати, защото"ако нещо не може, но много го искаш- значи - може..."/народна мъдрост/ Аз имам няколко пътеводни девиза и тоя е един от тях, но касае не само любов, а всичко пожелано...Тъй че ти пожелавам да намериш истинската, дори да е забранена любов!
  • Разкош, Злати!
  • Единствената истинска любов е Невъзможната! Днес този мотив от сутринта ми се върти в главата, а ти си го претворила в красив стих, Ромашка. Поздравявам те!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...