Невъзможна любов
Страната тъмна на луната
за мен и теб да бъде брод.
Така предрекла е съдбата
за закъснялата любов.
Съзре ли месецът зората
ще срещне моят твоя зов.
феерия на сетивата -
парчета от един живот.
Когато вятърът настигне
на хоризонта вечността,
вълна у нас ще се надигне,
постеля ще ни е нощта.
И в сенките на дързостта
душите наши ще се слеят.
Изпепелени от страстта
погубени тела ще тлеят.
Илюзия, мечта безкрила,
как брули вятър суров.
Съдбата тъй е отредила
за невъзможната любов.
© Златка Чардакова All rights reserved.
