10 abr 2007, 2:10

Невъзможна Любов

  Poesía
1.1K 0 0
В момента, в който те видях,
едничко нещо осъзнах -
че обичам те безкрайно.
Да съм с тебе вечер си мечтая тайно.

Разстоянието голямо е, за жалост.
Искам да съм с теб, да изпитвам радост.
Да се гушнеш ти във мен,
само, само за миг, а не ден.

Погледни ме със онези, твоите очи,
те са мойте слънчеви лъчи.
Заради тях аз живея,
именно за тях копнея.

В момента, в който аз те видя,
едничко нещо осъзнавам -
че обичам те и си го признавам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Свилен Славчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...