10 апр. 2007 г., 02:10

Невъзможна Любов

1.1K 0 0
В момента, в който те видях,
едничко нещо осъзнах -
че обичам те безкрайно.
Да съм с тебе вечер си мечтая тайно.

Разстоянието голямо е, за жалост.
Искам да съм с теб, да изпитвам радост.
Да се гушнеш ти във мен,
само, само за миг, а не ден.

Погледни ме със онези, твоите очи,
те са мойте слънчеви лъчи.
Заради тях аз живея,
именно за тях копнея.

В момента, в който аз те видя,
едничко нещо осъзнавам -
че обичам те и си го признавам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Свилен Славчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...