Apr 10, 2007, 2:10 AM

Невъзможна Любов

  Poetry
1K 0 0
В момента, в който те видях,
едничко нещо осъзнах -
че обичам те безкрайно.
Да съм с тебе вечер си мечтая тайно.

Разстоянието голямо е, за жалост.
Искам да съм с теб, да изпитвам радост.
Да се гушнеш ти във мен,
само, само за миг, а не ден.

Погледни ме със онези, твоите очи,
те са мойте слънчеви лъчи.
Заради тях аз живея,
именно за тях копнея.

В момента, в който аз те видя,
едничко нещо осъзнавам -
че обичам те и си го признавам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Свилен Славчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...