Да разплетем пръстите си и болните въпроси.
Без караници, излишно е.
Без целувка за довиждане, до крайност късно е...
Нека по-тихо от снежинките...
Нека ни заличат следите в нощта...
Не ме бива в разделите.
Тръгваме, но как, щом всеки иска да се обърне.
За любовта е рано в спомен да се превърне.
А грях ли е, че той създаден бе?...
Невъзможната ни обич в посоки две,
жадуваща наново да започне...