Да разплетем пръстите си и болните въпроси. Без караници, излишно е. Без целувка за довиждане, до крайност късно е... Нека по-тихо от снежинките... Нека ни заличат следите в нощта... Не ме бива в разделите. Тръгваме, но как, щом всеки иска да се обърне. За любовта е рано в спомен да се превърне. А грях ли е, че той създаден бе?... Невъзможната ни обич в посоки две, жадуваща наново да започне...
Към тази любов,мила Таня,ще се обръщаш неведнъж и все по-често...,когато срещнеш друга любов,но най-вече ,когато те боли.
Живот...всеки си има своя пътека,а ти Таничка крачиш по твоята
заедно с таланта си.Попътен вятър!!!С обич!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.