green_poison (Ирена )
60 135
26 nov 2007, 17:23

невъзможно е да сме пак едно 

  Poesía » De amor
657 0 7

Аз знам, че още ме обичаш,

аз знам, че мислиш си за мен

и знам, че пред мен ще го отричаш

тъй, както го отричам и аз пред теб!

Аз казах ти: "Махни се!", и ти отиде си.

Позна, че ще боли. Не виках, дори и да исках:

"Върни се!", а очите ни бяха пълни със сълзи!

Толкова време мина, не си простихме.

Раздялата много ни нарани.

Колко нощи одър делихме

и колко пеперудени дни!

Сега сърцето ми зове те

и твоето, моето зове,

но грешките наши

кой ще забрави - позна - никой, нали!

И всяка вечер гласът ти чувам,

и боли ме, навява ми само тъга,

а през деня колко ми липсваш,

не знаеш и чакам да дойде нощта!

Накъде вървиме двама, кой ще ни каже?

Няма смисъл. Върни се. На кръстопът стоим -

назад ме дърпа, напред за мен има нови и много рани!

Нощта след часове ще настъпи.

Чакам я, само там си със мен.

Не искам, а пропилявам, от страх

може би, нашия ден!

Е, аз си тръгвам. Прости ми!

Не го искам, не го ли разбра?!

Стига, писна ми, не искам...

заключих я любовта!

Приемам аз да съм виновна.

Хайде вини ме, че ни спасих!

Сам знаеш, че не можем,

не ни е писано да сме двама,

не ни е писано, нали разбра?

И аз искам пак да съм до тебе,

но не мога, не ме ли разбра!

© Ирена Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??