невъзможно е да сме пак едно
Аз знам, че още ме обичаш,
аз знам, че мислиш си за мен
и знам, че пред мен ще го отричаш
тъй, както го отричам и аз пред теб!
Аз казах ти: "Махни се!", и ти отиде си.
Позна, че ще боли. Не виках, дори и да исках:
"Върни се!", а очите ни бяха пълни със сълзи!
Толкова време мина, не си простихме.
Раздялата много ни нарани.
Колко нощи одър делихме
и колко пеперудени дни!
Сега сърцето ми зове те
и твоето, моето зове,
но грешките наши
кой ще забрави - позна - никой, нали!
И всяка вечер гласът ти чувам,
и боли ме, навява ми само тъга,
а през деня колко ми липсваш,
не знаеш и чакам да дойде нощта!
Накъде вървиме двама, кой ще ни каже?
Няма смисъл. Върни се. На кръстопът стоим -
назад ме дърпа, напред за мен има нови и много рани!
Нощта след часове ще настъпи.
Чакам я, само там си със мен.
Не искам, а пропилявам, от страх
може би, нашия ден!
Е, аз си тръгвам. Прости ми!
Не го искам, не го ли разбра?!
Стига, писна ми, не искам...
заключих я любовта!
Приемам аз да съм виновна.
Хайде вини ме, че ни спасих!
Сам знаеш, че не можем,
не ни е писано да сме двама,
не ни е писано, нали разбра?
И аз искам пак да съм до тебе,
но не мога, не ме ли разбра!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Всички права запазени
