13 may 2009, 11:44

Невъзможно приятелство

  Poesía
1.6K 0 9

 

 

Как да останем приятели с теб,

след тази наша безумна любов?!

Не, не поглеждай ме с поглед премрежен,

късно е вече да бъдеш суров.

Още пожари бушуват в гръдта ни.

Виж ги, очите са пълни със страст.

Още потръпвам щом чуя гласа ти.

Още живея в сърцето ти аз.

Не, не протягай ръка със усмивка,

всеки допир е безкрайно жесток.

Или покрий мойте устни с целувка,

или зачеркни ме от своя живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Меги Ризова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....