Невъзможно щастие

МАРСИ13 (МИСИЯ)
101 115

26 nov 2008, 10:17

Poesía » De amor

587 0 1

Ти, Слънце мое,

ме събуди с галещи лъчи върху лицето ми!

Ти дните мои озаряваш

и с нежната си топлина

докосваш пръстите ми,

а с думи две душата ми изпепеляваш!

Ти погледни, до теб стои Луната твоя,

цялата потънала в тъга,

че щом изгрееш ти,

тя трябва да залязва!

Така живеем в самота -

ти в твоя ден,

а аз в нощта,

и чакаме безоблачно небе,

за да се срещнем пак отново

в мига на нашето щастие!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

МАРСИ13 (МИСИЯ)

2008-11-26T17:24:39+02:00

Благодаря , поздрава ти ми достави радост!