Невъзможно щастие
758
0
1
Ти, Слънце мое,
ме събуди с галещи лъчи върху лицето ми!
Ти дните мои озаряваш
и с нежната си топлина
докосваш пръстите ми,
а с думи две душата ми изпепеляваш!
Ти погледни, до теб стои Луната твоя,
цялата потънала в тъга,
че щом изгрееш ти,
тя трябва да залязва!
Така живеем в самота -
ти в твоя ден,
а аз в нощта,
и чакаме безоблачно небе,
за да се срещнем пак отново
в мига на нашето щастие!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© МИСИЯ Todos los derechos reservados
