26 нояб. 2008 г., 10:17

Невъзможно щастие 

  Поэзия » Любовная
650 0 1
Ти, Слънце мое,
ме събуди с галещи лъчи върху лицето ми!
Ти дните мои озаряваш
и с нежната си топлина
докосваш пръстите ми,
а с думи две душата ми изпепеляваш!
Ти погледни, до теб стои Луната твоя,
цялата потънала в тъга,
че щом изгрееш ти,
тя трябва да залязва!
Така живеем в самота -
ти в твоя ден, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МИСИЯ Все права защищены

Предложения
: ??:??