Невъзможно щастие

Nov 26, 2008, 10:17 AM

Poetry » Love

657 0 1

Ти, Слънце мое,
ме събуди с галещи лъчи върху лицето ми!
Ти дните мои озаряваш
и с нежната си топлина
докосваш пръстите ми,
а с думи две душата ми изпепеляваш!
Ти погледни, до теб стои Луната твоя,
цялата потънала в тъга,
че щом изгрееш ти,
тя трябва да залязва!
Така живеем в самота -
ти в твоя ден, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Невъзможно щастие

Want to read more?

Random works