mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
26 sept 2010, 16:05

Невъзможно вълшебство 

  Poesía » Filosófica
704 0 6

С пепел нарисувах дървеса...

С вода от шепи огъня разпалих...

А после посадих една мечта

в пръстта, в която спомена удавих...

 

Опитах да запея след това -

и нестинарски стъпих сред жарава!

Но без да се страхувам, че горя,

приех да бъда светлина... тогава,

 

когато в тъмнината - като стон,

откъснат от душата на предтеча -

възкръсна стих... и литна сам, без дом,

за да потърси свое късче вечност!

 

 

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??