Невъзможно вълшебство
С пепел нарисувах дървеса...
С вода от шепи огъня разпалих...
А после посадих една мечта
в пръстта, в която спомена удавих...
Опитах да запея след това -
и нестинарски стъпих сред жарава!
Но без да се страхувам, че горя,
приех да бъда светлина... тогава,
когато в тъмнината - като стон,
откъснат от душата на предтеча -
възкръсна стих... и литна сам, без дом,
за да потърси свое късче вечност!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
