mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
26.09.2010 г., 16:05 ч.

Невъзможно вълшебство 

  Поезия » Философска
702 0 6

С пепел нарисувах дървеса...

С вода от шепи огъня разпалих...

А после посадих една мечта

в пръстта, в която спомена удавих...

 

Опитах да запея след това -

и нестинарски стъпих сред жарава!

Но без да се страхувам, че горя,

приех да бъда светлина... тогава,

 

когато в тъмнината - като стон,

откъснат от душата на предтеча -

възкръсна стих... и литна сам, без дом,

за да потърси свое късче вечност!

 

 

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??