8 dic 2022, 12:44

Невъзможното случване

1.1K 1 0

Тихо пада снегът,

закичва с венци

главите на храстите,

буковете се оглеждат

в огледалото на мъглата,

боровете вдигат мигли нагоре

и плачат,

стволовете им се изплезват като езици,

замръзват

и звънят

замръзнали камбани

бият,

урагани

вият –

снежинката

се превръща в лавина...

 

Тук съм,

под купчините мокър сняг.

Вървя назад,

назад,

назад...

Стяг след стяг –

задъхана умора

спира

ритъма на сърцето ми,

замира

кръвта ми,

бавно попивам студа...

Бавно умирам

и някъде там,

където пробивам тъканта

на съзнанието

виждам –

 

дълбокото

око

на битието,

което

тръгва обратно...

 

Знам, невъзможно е да се случи.

Днес.

Знам, днес науката сочи,

че Вселената се разбягва все по-бързо,

защото енергията на вакуума

е по-голяма от плътността ѝ...

 

Но в оня миг,

когато срещнах самия ръб на края, видях

завръщането ѝ...

Една дълбока въздишка,

един последен акорд

изсвистя от тромпетовидното ѝ тяло...

И започна Сривът.

Тромпетът се превърна в ръкав,

а после в сфера...

И времето хукна назад...

Започна да става

топло,

и светло

и хубаво...

 

И Сътворението – все по-близко,

И Апокалипсиса – все по-сигурен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габриела Цанева Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:

Кръстопът на сънища

Кръстопът на сънища
1.5K

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...