Невъзвратимо
Невъзвратимо
Изгубих те, а дишах любовта ти,
много исках да съм ти нужна
в този свят, костелив без остатък
аз за тебе била съм тъй чужда.
И попивах с очите си мигове
и нахално откраднати ласки,
а в пресечната точка-щастие
се препъвах в лицемерни маски.
Вече само съм лунна пътека,
по която незримо ще минеш,
а отатък, където сме лудите,
още сляпа сърна те сънува.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Жулиета Великова Todos los derechos reservados
