Невъзвратимо

7 dic 2016, 7:53

Poesía » De amor

467 0 2

Невъзвратимо

Изгубих те, а дишах любовта ти,
много исках да съм ти нужна
в този свят, костелив без остатък
аз за тебе била съм тъй чужда.

И попивах с очите си мигове
и нахално откраднати ласки,
а в пресечната точка-щастие
се препъвах в лицемерни маски.

Вече само съм лунна пътека,
по която незримо ще минеш,
а отатък, където сме лудите,
още сляпа сърна те сънува.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2016-12-07T13:46:07+02:00

Нищо не се повтаря в живота. Хареса ми.
Веси_Еси (Еси)

2016-12-07T11:04:43+02:00

Много ми хареса! Поздрави!