7.12.2016 г., 7:53 ч.

Невъзвратимо 

  Поезия » Любовна
367 0 2

 

 

Невъзвратимо
 
Изгубих те, а дишах любовта ти,
много исках да съм ти нужна
в този свят, костелив без остатък
аз за тебе била съм тъй чужда.

 

И попивах с очите си мигове
и нахално откраднати ласки,
а в пресечната точка-щастие
се препъвах в лицемерни маски.

 

Вече само съм лунна пътека,
по която незримо ще минеш,
а отатък, където сме лудите,
още сляпа сърна те сънува.

© Жулиета Великова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??