20 nov 2008, 22:42

*Неясно измерение*

  Poesía
862 0 1
 

Прескочи ме в твоето

видяно измерение

със силата на слънчевата светлина.

Аз не съм за твоя свят творение,

от упорството си

пак не ме разбра...

Не чуваш звуците отчаяни,

които тласкат те

към тънък ръб,

делящ реалност и мечта,

а всеки ден въртиш

се в лента с мисли

и до скъсване,

докато се мръкне

и заспиш от самота.

 

Силно вярваш

и нима не искаш

да надвиеш гордостта,

а чудно, до преди да си ме срещал,

май си имал

все по аура

на някоя изгубена душа...

 

Негативизъм, критика и страх

от загуба по твое измерение.

Къде са?

Питам те - Кажи!

До безобразие преглъщаш всичко,

а после искаш и сърцето ти

да спре,

да замълчи...

Аз знам, ти взе го от паважа

и каза му „Безумно е" и „Спри",

но как ще му пришиеш моето,

когато си наясно,

че безумното ще те боли:

„Тупти-Боли"

А искаш слънцето и отразената му светлина.

А искаш облаци и дъждове, светкавици...

Целувки пълнолунни на върха...

На крепостта на свещи

потресаващи...         

 

Не вярвам, че надскочил си

обвитото си  в дим,

неясно измерение...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...