16 nov 2011, 13:46

Незабелязан

672 0 1

Незабелязан

Душата ми стене за теб,

сърцето плачеше за теб.

Очите ме боляха,

когато във прегръдките на други те видяха.

 

Ръцете все към тебе се стремяха,

но така и не успяха.

Давах всичко аз за теб.

Очаквах само мъничко любов в завет.

 

Всичко все към тебе се стремеше,

а Сърцето ми трептеше.

Душата ми за теб крещеше

и в очите ми страстта гореше.

 

Всичко без ефект остана,

а ти така не ме и забеляза.

Единствено луната и звездите ме видяха

как очите ми сълзи за теб проляха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Обрешков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...