16.11.2011 г., 13:46

Незабелязан

670 0 1

Незабелязан

Душата ми стене за теб,

сърцето плачеше за теб.

Очите ме боляха,

когато във прегръдките на други те видяха.

 

Ръцете все към тебе се стремяха,

но така и не успяха.

Давах всичко аз за теб.

Очаквах само мъничко любов в завет.

 

Всичко все към тебе се стремеше,

а Сърцето ми трептеше.

Душата ми за теб крещеше

и в очите ми страстта гореше.

 

Всичко без ефект остана,

а ти така не ме и забеляза.

Единствено луната и звездите ме видяха

как очите ми сълзи за теб проляха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Обрешков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...