16.11.2011 г., 13:46

Незабелязан

669 0 1

Незабелязан

Душата ми стене за теб,

сърцето плачеше за теб.

Очите ме боляха,

когато във прегръдките на други те видяха.

 

Ръцете все към тебе се стремяха,

но така и не успяха.

Давах всичко аз за теб.

Очаквах само мъничко любов в завет.

 

Всичко все към тебе се стремеше,

а Сърцето ми трептеше.

Душата ми за теб крещеше

и в очите ми страстта гореше.

 

Всичко без ефект остана,

а ти така не ме и забеляза.

Единствено луната и звездите ме видяха

как очите ми сълзи за теб проляха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Обрешков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...