Nov 16, 2011, 1:46 PM

Незабелязан

  Poetry » Love
671 0 1

Незабелязан

Душата ми стене за теб,

сърцето плачеше за теб.

Очите ме боляха,

когато във прегръдките на други те видяха.

 

Ръцете все към тебе се стремяха,

но така и не успяха.

Давах всичко аз за теб.

Очаквах само мъничко любов в завет.

 

Всичко все към тебе се стремеше,

а Сърцето ми трептеше.

Душата ми за теб крещеше

и в очите ми страстта гореше.

 

Всичко без ефект остана,

а ти така не ме и забеляза.

Единствено луната и звездите ме видяха

как очите ми сълзи за теб проляха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Обрешков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...