Nov 16, 2011, 1:46 PM

Незабелязан

  Poetry » Love
674 0 1

Незабелязан

Душата ми стене за теб,

сърцето плачеше за теб.

Очите ме боляха,

когато във прегръдките на други те видяха.

 

Ръцете все към тебе се стремяха,

но така и не успяха.

Давах всичко аз за теб.

Очаквах само мъничко любов в завет.

 

Всичко все към тебе се стремеше,

а Сърцето ми трептеше.

Душата ми за теб крещеше

и в очите ми страстта гореше.

 

Всичко без ефект остана,

а ти така не ме и забеляза.

Единствено луната и звездите ме видяха

как очите ми сълзи за теб проляха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Обрешков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...