21 abr 2017, 13:49

Незабраава

468 0 1

Често пия, за да те забравя
 и осъмвам с чаша във ръка.
 Споменът в сърцето ме изгаря!
 За теб е жадна моята душа!
 
 Всеки изгрев носи нова болка!
 Всеки ден е пълен със тъга!
 Всеки миг е капчица отрова!
 Всеки час   безкрайна самота!
 
 Нощем търся твоите прегръдки,
 твоята усмивка, твоя смях!
 И отпивам бавно тъжни глътки
 вино. Като първороден грях!
 
 Взирам се с очи във полумрака
 музика, жени, цигарен дим.
 Пия сам и никого не чакам.
 Без фалшива маска и без грим!
 
 Виното привърши. Полунощ е.
 Келнер! Още вино донеси!
 До утрото има време още.
 Чашата до горе напълни!
 
 Липсва ми! Тъгата ме убива!
 Виното в устата ми горчи.
 Тя е някъде със друг, щастлива!
 Друг целува нейните коси!
 
 Изгревът прогонва тъмнината.
 Утро е и барът опустя.
 Тръгвам си. Поема ме тълпата.
 Пусто е и в моята душа.
 
 Залеза ще чакам със надежда
 и нощта ще ме прегърне, знам!
 После вино, рухнали копнежи.
 Аз отново с чашата съм сам!
 
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Гога, страхотно е ! Любов, оставила следа, не може да се забрави! Чудесно си го предал!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...