31 may 2007, 13:18

Незабравима Романтика

  Poesía
1.2K 0 25
 

Кристални чаши до бутилката шампанско,

блестят до нас горящи свещите,

витаят спомените ни, красивите,

ала сега сме с тебе тук щастливите.


Бленували сме миговете огнени,

целувките, откраднати от времето,

изказаните думи истински,

отнели от гърба ни бремето.


Кристален звън, целувка нежна,

докосват дланите сърцата влюбени,

за нова обич нямаме насищане,

тъй дълго бяхме с теб изгубени.


                 ********


През пламъка очите ни се срещат,

наздравица ще вдигнем за начало.

От спомена за чувствата горещи,

загръщаме се с чудно наметало.


Обречени душите си да слеем.

С целувки да се пием до последно.

Във стихове история да пишем,

със думи да се милваме нетленно.


Кристален звън, отпита глътка обич.

Със нежен стон сърцата се преливат.

Изгубени, но срещнати отново.

Душите ни... сега се преоткриват.



Автори-Незабравима (Креми) и Романтик (Христо Костов)


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Изгубени, но срещнати отново.
    Душите ни... сега се преоткриват."

    Красив дует сте двамата ! Удоволствие е за мен !

  • Прекрасно е!
    Поздравления за Незабравима Романтика!
    Чудесия!
  • Светле, не можахме да сложим черния хайвер, защото с него правихме други...незабравимо романтични неща.
    Благодарим ви!!!
  • Следващия път ще помислим за заглавието, Светле!
    Благодарим на всички!
    Усмивки!
  • Ангар е прав. Можехте да сложите и малко чер хайвер за по-изискано. Една запетайка ви е в повече и заглавието...Спокойно можеше да е: "Незабравимата романтичка Светланал", но и така е ...
    Толкова сте Романтични и Незабравими!!! Видях влюбените погледи през пламъка на любовта как се изпиват и още много неща видях...Трябва да продължавате да ни доставяте радост за душите!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...