31 may 2007, 13:18

Незабравима Романтика

  Poesía
1.2K 0 25
 

Кристални чаши до бутилката шампанско,

блестят до нас горящи свещите,

витаят спомените ни, красивите,

ала сега сме с тебе тук щастливите.


Бленували сме миговете огнени,

целувките, откраднати от времето,

изказаните думи истински,

отнели от гърба ни бремето.


Кристален звън, целувка нежна,

докосват дланите сърцата влюбени,

за нова обич нямаме насищане,

тъй дълго бяхме с теб изгубени.


                 ********


През пламъка очите ни се срещат,

наздравица ще вдигнем за начало.

От спомена за чувствата горещи,

загръщаме се с чудно наметало.


Обречени душите си да слеем.

С целувки да се пием до последно.

Във стихове история да пишем,

със думи да се милваме нетленно.


Кристален звън, отпита глътка обич.

Със нежен стон сърцата се преливат.

Изгубени, но срещнати отново.

Душите ни... сега се преоткриват.



Автори-Незабравима (Креми) и Романтик (Христо Костов)


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Изгубени, но срещнати отново.
    Душите ни... сега се преоткриват."

    Красив дует сте двамата ! Удоволствие е за мен !

  • Прекрасно е!
    Поздравления за Незабравима Романтика!
    Чудесия!
  • Светле, не можахме да сложим черния хайвер, защото с него правихме други...незабравимо романтични неща.
    Благодарим ви!!!
  • Следващия път ще помислим за заглавието, Светле!
    Благодарим на всички!
    Усмивки!
  • Ангар е прав. Можехте да сложите и малко чер хайвер за по-изискано. Една запетайка ви е в повече и заглавието...Спокойно можеше да е: "Незабравимата романтичка Светланал", но и така е ...
    Толкова сте Романтични и Незабравими!!! Видях влюбените погледи през пламъка на любовта как се изпиват и още много неща видях...Трябва да продължавате да ни доставяте радост за душите!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...