May 31, 2007, 1:18 PM

Незабравима Романтика

  Poetry
1.2K 0 25
 

Кристални чаши до бутилката шампанско,

блестят до нас горящи свещите,

витаят спомените ни, красивите,

ала сега сме с тебе тук щастливите.


Бленували сме миговете огнени,

целувките, откраднати от времето,

изказаните думи истински,

отнели от гърба ни бремето.


Кристален звън, целувка нежна,

докосват дланите сърцата влюбени,

за нова обич нямаме насищане,

тъй дълго бяхме с теб изгубени.


                 ********


През пламъка очите ни се срещат,

наздравица ще вдигнем за начало.

От спомена за чувствата горещи,

загръщаме се с чудно наметало.


Обречени душите си да слеем.

С целувки да се пием до последно.

Във стихове история да пишем,

със думи да се милваме нетленно.


Кристален звън, отпита глътка обич.

Със нежен стон сърцата се преливат.

Изгубени, но срещнати отново.

Душите ни... сега се преоткриват.



Автори-Незабравима (Креми) и Романтик (Христо Костов)


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кремена Стоева All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Изгубени, но срещнати отново.
    Душите ни... сега се преоткриват."

    Красив дует сте двамата ! Удоволствие е за мен !

  • Прекрасно е!
    Поздравления за Незабравима Романтика!
    Чудесия!
  • Светле, не можахме да сложим черния хайвер, защото с него правихме други...незабравимо романтични неща.
    Благодарим ви!!!
  • Следващия път ще помислим за заглавието, Светле!
    Благодарим на всички!
    Усмивки!
  • Ангар е прав. Можехте да сложите и малко чер хайвер за по-изискано. Една запетайка ви е в повече и заглавието...Спокойно можеше да е: "Незабравимата романтичка Светланал", но и така е ...
    Толкова сте Романтични и Незабравими!!! Видях влюбените погледи през пламъка на любовта как се изпиват и още много неща видях...Трябва да продължавате да ни доставяте радост за душите!!!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...