May 31, 2007, 1:18 PM

Незабравима Романтика

  Poetry
1.2K 0 25
 

Кристални чаши до бутилката шампанско,

блестят до нас горящи свещите,

витаят спомените ни, красивите,

ала сега сме с тебе тук щастливите.


Бленували сме миговете огнени,

целувките, откраднати от времето,

изказаните думи истински,

отнели от гърба ни бремето.


Кристален звън, целувка нежна,

докосват дланите сърцата влюбени,

за нова обич нямаме насищане,

тъй дълго бяхме с теб изгубени.


                 ********


През пламъка очите ни се срещат,

наздравица ще вдигнем за начало.

От спомена за чувствата горещи,

загръщаме се с чудно наметало.


Обречени душите си да слеем.

С целувки да се пием до последно.

Във стихове история да пишем,

със думи да се милваме нетленно.


Кристален звън, отпита глътка обич.

Със нежен стон сърцата се преливат.

Изгубени, но срещнати отново.

Душите ни... сега се преоткриват.



Автори-Незабравима (Креми) и Романтик (Христо Костов)


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кремена Стоева All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Изгубени, но срещнати отново.
    Душите ни... сега се преоткриват."

    Красив дует сте двамата ! Удоволствие е за мен !

  • Прекрасно е!
    Поздравления за Незабравима Романтика!
    Чудесия!
  • Светле, не можахме да сложим черния хайвер, защото с него правихме други...незабравимо романтични неща.
    Благодарим ви!!!
  • Следващия път ще помислим за заглавието, Светле!
    Благодарим на всички!
    Усмивки!
  • Ангар е прав. Можехте да сложите и малко чер хайвер за по-изискано. Една запетайка ви е в повече и заглавието...Спокойно можеше да е: "Незабравимата романтичка Светланал", но и така е ...
    Толкова сте Романтични и Незабравими!!! Видях влюбените погледи през пламъка на любовта как се изпиват и още много неща видях...Трябва да продължавате да ни доставяте радост за душите!!!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...