Незабравка
Прощавай, синеоко цвете,
замислено, свенливо,
не зърнах твойта красота,
отминах мълчаливо!
Примамена от висини
и хубости далечни,
потърсих в чуждите страни
аз прелестите вечни.
Но днес, когато уморена
на прага роден спирам,
от тебе по-прекрасен цвят,
повярвай, не намирам!
Таня Иванова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Ив Todos los derechos reservados
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
