Dec 11, 2011, 10:10 AM

Незабравка

  Poetry » Other
1.9K 0 5

       Незабравка

 

Прощавай, синеоко цвете,

замислено, свенливо,

не зърнах твойта красота,

отминах мълчаливо!

 

Примамена от висини

и хубости далечни,

потърсих в чуждите страни

аз прелестите вечни.

 

Но днес, когато уморена

на прага роден спирам,

от тебе по-прекрасен цвят,

повярвай, не намирам!

 

   Таня Иванова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Ив All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...