Dec 11, 2011, 10:10 AM

Незабравка

  Poetry » Other
1.9K 0 5

       Незабравка

 

Прощавай, синеоко цвете,

замислено, свенливо,

не зърнах твойта красота,

отминах мълчаливо!

 

Примамена от висини

и хубости далечни,

потърсих в чуждите страни

аз прелестите вечни.

 

Но днес, когато уморена

на прага роден спирам,

от тебе по-прекрасен цвят,

повярвай, не намирам!

 

   Таня Иванова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Ив All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...