Dec 11, 2011, 10:10 AM

Незабравка

  Poetry » Other
1.9K 0 5

       Незабравка

 

Прощавай, синеоко цвете,

замислено, свенливо,

не зърнах твойта красота,

отминах мълчаливо!

 

Примамена от висини

и хубости далечни,

потърсих в чуждите страни

аз прелестите вечни.

 

Но днес, когато уморена

на прага роден спирам,

от тебе по-прекрасен цвят,

повярвай, не намирам!

 

   Таня Иванова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Ив All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...