19 jul 2025, 8:47

Незададени въпроси

  Poesía
232 4 9

НЕЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ

Лятото тръгва към заника –
с ято отлитащи щъркели, 
с мравешки дълги кервани –
в тъмни забои замръкнали.

Спират да бъбрят щурчетата,
свират се в мократа шума.
Как пожълтява планетата –
увита в дрипава шуба!

Идваш внезапно и тръгваш си –
прагът простенва, забравен.

Странникът в моите сънища –
ти ли надзърташ без радост?

Рони в пръстта – непоискани,
черни сълзи слънчогледът.
И си далечен, и близък си,

скитник – любим и неведом.

 

Колко любов съм ти скътала –
трън в прегорялата пита.
Кога ще ме стигнеш по пътя –
страх ме е да те попитам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....