Незададени въпроси
НЕЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ
Лятото тръгва към заника –
с ято отлитащи щъркели,
с мравешки дълги кервани –
в тъмни забои замръкнали.
Спират да бъбрят щурчетата,
свират се в мократа шума.
Как пожълтява планетата –
увита в дрипава шуба!
Идваш внезапно и тръгваш си –
прагът простенва, забравен.
Странникът в моите сънища –
ти ли надзърташ без радост?
Рони в пръстта – непоискани,
черни сълзи слънчогледът.
И си далечен, и близък си,
скитник – любим и неведом.
Колко любов съм ти скътала –
трън в прегорялата пита.
Кога ще ме стигнеш по пътя –
страх ме е да те попитам.
© Валентина Йотова All rights reserved.
