Незагасващ спомен
На жена ми
Вихром, ветре мой, свисти ми,
заглушавай стоновете в мен,
отнеси ми спомени красиви
в мрачините на угаснал ден.
Там без светлина ще залинеят,
ще се превърнат в ситна прах,
от нея звездите ще мъждеят,
ще се укроти душата ми без тях.
Знам, може после да ги търся,
да ровичкам съкрушен в пепелта,
един само искам да ми върнеш -
нейната усмивка, за която аз живях!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Василев Todos los derechos reservados
