Незагасващ спомен
На жена ми
Вихром, ветре мой, свисти ми,
заглушавай стоновете в мен,
отнеси ми спомени красиви
в мрачините на угаснал ден.
Там без светлина ще залинеят,
ще се превърнат в ситна прах,
от нея звездите ще мъждеят,
ще се укроти душата ми без тях.
Знам, може после да ги търся,
да ровичкам съкрушен в пепелта,
един само искам да ми върнеш -
нейната усмивка, за която аз живях!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
