28 mar 2009, 21:35

Незаличимо 

  Poesía » De amor
691 0 8

Дари ме със мечтите си във бяло,

отнесе ме във светлата земя,

във миговете с тебе бяхме цяло,

почувствах трепета, че съм жена.


 

Очите ни говореха без думи,

ръцете ни се търсеха със зов,

издигахме вълшебство помежду ни,

запазих те във мен като покров.


Където и да си, ти част от мен си,

остави  в мен изгарящи следи,

дари ме със омайно съвършенство

и в мен оставаш трайно неизтрит.

 

© Евдокия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??