28 mar 2009, 21:35

Незаличимо 

  Poesía » De amor
789 0 8
Дари ме със мечтите си във бяло,
отнесе ме във светлата земя,
във миговете с тебе бяхме цяло,
почувствах трепета, че съм жена.
Очите ни говореха без думи,
ръцете ни се търсеха със зов,
издигахме вълшебство помежду ни,
запазих те във мен като покров.
Където и да си, ти част от мен си,
остави в мен изгарящи следи,
дари ме със омайно съвършенство
и в мен оставаш трайно неизтрит.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евдокия Иванова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??