Дари ме със мечтите си във бяло,
отнесе ме във светлата земя,
във миговете с тебе бяхме цяло,
почувствах трепета, че съм жена.
Очите ни говореха без думи,
ръцете ни се търсеха със зов,
издигахме вълшебство помежду ни,
запазих те във мен като покров.
Където и да си, ти част от мен си,
остави в мен изгарящи следи,
дари ме със омайно съвършенство
и в мен оставаш трайно неизтрит.
© Евдокия Иванова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
