evchet0 (Евдокия Иванова)
142 305
Mar 28, 2009, 9:35 PM

Незаличимо 

  Poetry » Love
685 0 8

Дари ме със мечтите си във бяло,

отнесе ме във светлата земя,

във миговете с тебе бяхме цяло,

почувствах трепета, че съм жена.


 

Очите ни говореха без думи,

ръцете ни се търсеха със зов,

издигахме вълшебство помежду ни,

запазих те във мен като покров.


Където и да си, ти част от мен си,

остави  в мен изгарящи следи,

дари ме със омайно съвършенство

и в мен оставаш трайно неизтрит.

 

© Евдокия Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??