Незаличимо
Дари ме със мечтите си във бяло,
отнесе ме във светлата земя,
във миговете с тебе бяхме цяло,
почувствах трепета, че съм жена.
Очите ни говореха без думи,
ръцете ни се търсеха със зов,
издигахме вълшебство помежду ни,
запазих те във мен като покров.
Където и да си, ти част от мен си,
остави в мен изгарящи следи,
дари ме със омайно съвършенство
и в мен оставаш трайно неизтрит.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евдокия Иванова Все права защищены
