28 мар. 2009 г., 21:35

Незаличимо 

  Поэзия » Любовная
728 0 8

Дари ме със мечтите си във бяло,

отнесе ме във светлата земя,

във миговете с тебе бяхме цяло,

почувствах трепета, че съм жена.


 

Очите ни говореха без думи,

ръцете ни се търсеха със зов,

издигахме вълшебство помежду ни,

запазих те във мен като покров.


Където и да си, ти част от мен си,

остави  в мен изгарящи следи,

дари ме със омайно съвършенство

и в мен оставаш трайно неизтрит.

 

© Евдокия Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??