evchet0 (Евдокия Иванова)
142 305
28.03.2009 г., 21:35 ч.

Незаличимо 

  Поезия » Любовна
690 0 8

Дари ме със мечтите си във бяло,

отнесе ме във светлата земя,

във миговете с тебе бяхме цяло,

почувствах трепета, че съм жена.


 

Очите ни говореха без думи,

ръцете ни се търсеха със зов,

издигахме вълшебство помежду ни,

запазих те във мен като покров.


Където и да си, ти част от мен си,

остави  в мен изгарящи следи,

дари ме със омайно съвършенство

и в мен оставаш трайно неизтрит.

 

© Евдокия Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??