11 ene 2024, 11:12

Независеща импресия

  Poesía
314 1 0



Човекът, от който не зависи
летенето на прилепи във тъмното,
бе в отпуск. Затова
висяха те с главите си надолу,
а лудият им смях смрази
зависещите свикнали на тишина.
После се заслушаха във времето,
което им раказваше чрез ехото,
приказки за светлината.
Те знаеха за нея повече
отколкото за мрака.
Страхуваха се да поискат
да я вкусят със сетивата си.
Човекът, от който не зависи
летенето на прилепи,
знаеше,
че те ще бъдат в своя свят навеки,
защото светлината беше
само цел на всички,
но имаха я само тия,
от които нищо не зависи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...