Jan 11, 2024, 11:12 AM

Независеща импресия

  Poetry
311 1 0



Човекът, от който не зависи
летенето на прилепи във тъмното,
бе в отпуск. Затова
висяха те с главите си надолу,
а лудият им смях смрази
зависещите свикнали на тишина.
После се заслушаха във времето,
което им раказваше чрез ехото,
приказки за светлината.
Те знаеха за нея повече
отколкото за мрака.
Страхуваха се да поискат
да я вкусят със сетивата си.
Човекът, от който не зависи
летенето на прилепи,
знаеше,
че те ще бъдат в своя свят навеки,
защото светлината беше
само цел на всички,
но имаха я само тия,
от които нищо не зависи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...