Човекът, от който не зависи
летенето на прилепи във тъмното,
бе в отпуск. Затова
висяха те с главите си надолу,
а лудият им смях смрази
зависещите свикнали на тишина.
После се заслушаха във времето,
което им раказваше чрез ехото,
приказки за светлината.
Те знаеха за нея повече
отколкото за мрака.
Страхуваха се да поискат
да я вкусят със сетивата си.
Човекът, от който не зависи
летенето на прилепи,
знаеше,
че те ще бъдат в своя свят навеки,
защото светлината беше
само цел на всички,
но имаха я само тия,
от които нищо не зависи...
© Валентин Йорданов Всички права запазени