Незавършено

sparklingdust (Ив)
3 6

5 dic 2010, 22:41

Poesía » Otra

636 0 2

Сред безмълвието на тишината

усещам онзи трепет стар, познат.

Нещо, дълбоко заровено в душата,

шепне ми с глас тих и прокълнат.

И лутам се сред поля от самота,

вървя аз без посока, преследвам

онова, що заради нея – глупостта,

всеки път намирам и изгубвам.

Пристъпвам аз крачка напред,

малка, плаха, извървявам я...

Но по пътеката стара, назад,

води ме пътят нов към края.

И достигам го, отново изгубила

онова, дето по пътя е намерено...

Пристъпвам сама, сред пътя застанала,

към това, що е все незавършено.

Ив.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.