Незавършено
Сред безмълвието на тишината
усещам онзи трепет стар, познат.
Нещо, дълбоко заровено в душата,
шепне ми с глас тих и прокълнат.
И лутам се сред поля от самота,
вървя аз без посока, преследвам
онова, що заради нея – глупостта,
всеки път намирам и изгубвам.
Пристъпвам аз крачка напред,
малка, плаха, извървявам я...
Но по пътеката стара, назад,
води ме пътят нов към края.
И достигам го, отново изгубила
онова, дето по пътя е намерено...
Пристъпвам сама, сред пътя застанала,
към това, що е все незавършено.
Ив.
© Ив All rights reserved.
