18 sept 2025, 9:58  

Незавършено

  Poesía
214 0 1

Черни мисли редуват се с красиви мечти,

розови пътеки с остри назъбени камъни.

Всякакви птици чуруликащи и грачещи,

кръстопътища със задънени улици.

Паркове с майки и деца тичащи,

просещи старци в дрипи облечени.

Колела раздрънкани подминавани от коли убийци,

надежди големи провалени от хора глупави.

Срещи случайни и възхитителни

дни безкрайно отегчителни.

Мъже пияници, разрушители, 

жени уморени от работа.

Сняг по улиците, слънце и киша, погнуса в душите.

Живите мъртви са, героите помни народът.

Сливите цъфтят и окапват недокоснати,

кисел вкус в устите си имаме.

Души празни, тела отруфени 

от праха на вън не можем да виждаме.

Млади хора без идеали, самовлюбени,

девойки покварена и момчета изсулени....

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Желязкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъмните краски са в повече, очаквам да прочета и другата гледна точка.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...