18 сент. 2025 г., 09:58  

Незавършено

215 0 1

Черни мисли редуват се с красиви мечти,

розови пътеки с остри назъбени камъни.

Всякакви птици чуруликащи и грачещи,

кръстопътища със задънени улици.

Паркове с майки и деца тичащи,

просещи старци в дрипи облечени.

Колела раздрънкани подминавани от коли убийци,

надежди големи провалени от хора глупави.

Срещи случайни и възхитителни

дни безкрайно отегчителни.

Мъже пияници, разрушители, 

жени уморени от работа.

Сняг по улиците, слънце и киша, погнуса в душите.

Живите мъртви са, героите помни народът.

Сливите цъфтят и окапват недокоснати,

кисел вкус в устите си имаме.

Души празни, тела отруфени 

от праха на вън не можем да виждаме.

Млади хора без идеали, самовлюбени,

девойки покварена и момчета изсулени....

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Желязкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъмните краски са в повече, очаквам да прочета и другата гледна точка.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...