18.09.2025 г., 9:58  

Незавършено

212 0 1

Черни мисли редуват се с красиви мечти,

розови пътеки с остри назъбени камъни.

Всякакви птици чуруликащи и грачещи,

кръстопътища със задънени улици.

Паркове с майки и деца тичащи,

просещи старци в дрипи облечени.

Колела раздрънкани подминавани от коли убийци,

надежди големи провалени от хора глупави.

Срещи случайни и възхитителни

дни безкрайно отегчителни.

Мъже пияници, разрушители, 

жени уморени от работа.

Сняг по улиците, слънце и киша, погнуса в душите.

Живите мъртви са, героите помни народът.

Сливите цъфтят и окапват недокоснати,

кисел вкус в устите си имаме.

Души празни, тела отруфени 

от праха на вън не можем да виждаме.

Млади хора без идеали, самовлюбени,

девойки покварена и момчета изсулени....

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Желязкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъмните краски са в повече, очаквам да прочета и другата гледна точка.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...