17 feb 2012, 22:30

Неземно някак

  Poesía
861 0 3

Пухооблачно ми е! И леко!
Неземно някак, като на... любов.
Безброй сапунени мехурчета,

с всичките нюанси на дъгата,
мъждукат в мен.
И правят ме да светя.
С две-три слънца се гоним
и се смеем.
Поляна с люляци - прилича на
разкош.
И яхвам вятъра -

ще борим разни мелници,
с мехурчета от светеща любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Троева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Къде ги намери тези мехурчета?Поздравииии!
  • Тези мехурчета, слънца и люляци май ми намирисват на....любов!

    Красив и влюбен стих!
    Поздрав Плами!
  • ех, че красотичка!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...