17 февр. 2012 г., 22:30

Неземно някак

865 0 3

Пухооблачно ми е! И леко!
Неземно някак, като на... любов.
Безброй сапунени мехурчета,

с всичките нюанси на дъгата,
мъждукат в мен.
И правят ме да светя.
С две-три слънца се гоним
и се смеем.
Поляна с люляци - прилича на
разкош.
И яхвам вятъра -

ще борим разни мелници,
с мехурчета от светеща любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Троева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Къде ги намери тези мехурчета?Поздравииии!
  • Тези мехурчета, слънца и люляци май ми намирисват на....любов!

    Красив и влюбен стих!
    Поздрав Плами!
  • ех, че красотичка!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...