Feb 17, 2012, 10:30 PM

Неземно някак

  Poetry
860 0 3

Пухооблачно ми е! И леко!
Неземно някак, като на... любов.
Безброй сапунени мехурчета,

с всичките нюанси на дъгата,
мъждукат в мен.
И правят ме да светя.
С две-три слънца се гоним
и се смеем.
Поляна с люляци - прилича на
разкош.
И яхвам вятъра -

ще борим разни мелници,
с мехурчета от светеща любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Троева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Къде ги намери тези мехурчета?Поздравииии!
  • Тези мехурчета, слънца и люляци май ми намирисват на....любов!

    Красив и влюбен стих!
    Поздрав Плами!
  • ех, че красотичка!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...