8 ene 2018, 22:32  

Незрима следа 

  Poesía » De amor
2030 11 18

Влезе тихо при мен! Бе едва доловима,

но почувствах дъха й отблизо!

И остави следа... бе следата незрима,

сякаш никой не беше тук влизал!

 

Приближи се, в мига пожелала покой,

мен погали с ръка и целуна!

Беше тя – любовта... Беше с образа твой!

Теб прегърнах замаян, бездумен!

 

Не отлитай в съня! Сам по тази следа

искам тебе, любов, да открия!

И бъди ми звезда, и небе, и луна...

птица в топло гнездо и... магия!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??