Влезе тихо при мен! Бе едва доловима,
но почувствах дъха й отблизо!
И остави следа... бе следата незрима,
сякаш никой не беше тук влизал!
Приближи се, в мига пожелала покой,
мен погали с ръка и целуна!
Беше тя – любовта... Беше с образа твой!
Теб прегърнах замаян, бездумен!
Не отлитай в съня! Сам по тази следа
искам тебе, любов, да открия!
И бъди ми звезда, и небе, и луна...
птица в топло гнездо и... магия!