laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
13 mar 2011, 11:12

Ничий подарък 

  Poesía » Otra
939 0 9

                                            "И накрая най-свидното -

                                              подарявам ти себе си!"

 

                                         Благодаря на Румяна Пелова (rumpel )

 

Не, не искам да съм ничий подарък.

Едва ли някой ме е заслужил...

Раздаваме се всеотдайно - без остатък.

Късно разбираме... не било нужно.

 

Някак отвътре  все ме тресе

самоуважение егоистично.

Доста горчилки съм натрупала. Все

в очакване на любов романтична.

 

Нали знаете как е с мечтите?

Аз нищо ново няма да ви кажа.

Чакаме... после тъпчем парченца разбити

сърца и илюзии по паважа.

 

Не, не мога да вляза в кутия,

нито с панделка да я превържа.

Пъстроцветната подаръчна хартия

някак кухо нервите ми стърже.

 

Може да звучи егоцентрично...

И така да е! От днес нататък

с чувство ново, малко нарцистично,

няма да се подарявам без остатък.

 

Даже ми се иска, ако може,

някой ден, като комета ярък,

да напусна старата си кожа

и сама на себе си да съм подарък.

 

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??